Футболът в България води началото си от 1894 г., когато във Варна пристига швейцарецът Жорж Дьо Режибюс. Той е един от групата специалисти по гимнастика, дошли от Швейцария в различни градове на страната, по покана на министъра на народното просвещение Георги Живков.
През месец май 1894 г. Дьо Режибюс е назначен за учител по гимнастика във Варненската мъжка гимназия. Той носи със себе си първата в България оригинална футболна топка, реферска свирка и за първи път въвежда преподаване на футбол в часовете по гимнастика. Дьо Режибюс разяснява правилата на учениците си, ръководи играта и сам участва в нея. Занятията се водят в двора на гимназията, а понякога и в морската градина. Швейцарецът остава във Варна до месец юли 1896 г., когато напуска страната.
В следващите години футбол в града играят моряци от временно пребиваващите във варненското пристанище чуждестранни кораби. Непознатата игра събужда интерес, харесва се на много младежи и започва бързо да се разпространява. Така постепенно се заражда махленският футбол. Той придобива голяма популярност, практикува се масово, а Варна става „люлката“ на футбола в България.
През 1908 г. отново във Варна е създаден първият у нас футболен тим „Атлас“. На следващата година е основано и дружество „Спортист“. За кратко време се увеличава броят на отборите, съставени предимно от ученици и работници. По-късно продължава образуването и на други махленски футболни клубове. През 1914 г. ученическо спортно-туристическо дружество „Река Тича“ (основано 1913 г. под името „Галата“), се обединява със „Спортист“ и сформира футболен тим. По-късно са създадени: „Надежда“ – 1915 г., „Аполон“ – 1916 г., „Витяз“ – 1917 г. и др.
След периода на стихийно развитие на махленския футбол идва времето на организираните спортни клубове. Във Варна това са: „Български сокол“ – 1918 г. (наследник на „Витяз“), „Тича“ – 1919 г. (наследник на „Река Тича“), „Юпитер“ – 1919 г., „Победа“ – 1919 г., „Шипка“ – 1920 г., „Атлант“ – 1920 г., „Владислав“ – 1921 г. (наследник на „Гранит“ – 1919 г.), „Диана“ – 1921 г. (наследник на „Червения тим“ – 1919 г.) и др.
През 1919 г., също във Варна, излиза и първата българска футболна книга – „Футболът: Правилник и наставления”, издание на СК „Река Тича“. Книгата съдържа правилника на футбола, в превод на Никола Ницов, както и малко известна до тогава информация и разяснения за футболната игра, с автор Стефан Тончев. И двамата автори са членове на „Тича“.
През 1923 г. „Тича“ печели първият и единствен турнир за Чашата на Северобългарската спортна лига, с участието на четири отбора от различни спортни области на страната.
От 1924 г. започват градските първенства във Варна, в които по-късно се вклчват и отбори от Гебедже (днес Белослав) и Провадия, а първенецът на Варненска област се включва в борбата за Държавното първенство и Царската купа.
През 1925 г. отново „Тича“ печели първият спортен трофей за България, зад граница – Купата на Букурещ.
Във Варна, освен „Тича“, „Владислав“ и наследникът на „Български сокол“ – „Шипченски сокол“ се утвърждават като най-силни не само в града, но и в страната. „Владислав“ е първият държавен първенец през 1925 г., а по-късно още два пъти става първи – 1926 и 1934 г. „Шипченски сокол“ също достига шампионския връх през 1932 г. И „Тича“ става шампион през 1938 г. А по това време Варна е футболната столица на България…
През 1945 г. „Тича“ и „Владислав“ се обединяват под името „ТВ – 45“, а по-късно клубът се нарича ТВП, „Ботев“, „Ботев при ВМС“, ВМС, СКНА, отново „Ботев“ и „Черно море“. „Шипченски сокол“ също се обединява – с кварталните клубове „Левски“ и „Радецки“, под името „Спартак“.
„Спартак“ и „Черно море“ се утвърждават като водещи клубове в града и са дългогодишни участници в първенството на „А“ група, създадено от 1948 г. Освен тях, в различни периоди, във Варна съществуват още: „Академик“ – също записал участие в „А“ група, „Локомотив“, „Динамо“ и др.
„Спартак“ печели бронзовите медали в първенството през 1955 г., а през 1961 г. става първият български отбор участвал в турнира за Купата на носителите на национални купи и втори (след ЦСКА), представял България в европейските клубни турнири. Тогава варненци се срещат с класния тим на „Рапид“ – Виена (който предния сезон е полуфиналист за КЕШ) и постигат сензационно равенство – 0:0 като гост, но във Варна губят и отпадат. По-късно – през 1983 г., вече под името „ЖСК-Спартак“, при второто си участие в Европа, отново в турнира за КНК, отборът достига до осминафинал, където се изправя срещу английския футболен гигант „Манчестър Юнайтед“ и се представя достойно. Във Варна спартаковци отстъпват минимално – 1:2, а на митичния стадион „Олд Трафорд“ в Манчестър резултатът е 0:2. През сезон 1983/84 г. „ЖСК-Спартак“ отново завоюва бронзовите медали в „А“ група…
„Черно море“ също постига значими успехи – печели бронзовите медали през 1953 (като ВМС) и 2008/09 г., а в европейските клубни турнири участва четири пъти и също се представя достойно. През 2008 г., в турнира Лига Европа, броени минути не достигат на „Черно море“ да отстрани реномирания германски тим „Щутгарт“, след като в края на мача в Германия допуска изравняване – 2:2, а преди това във Варна губи с 1:2. На следващата 2009 г. отстъпва на холандския гранд ПСВ „Айндховен“ и в двата мача минимално – 0:1. През 2015 г. „Черно море“ става Носител на Купата на България и на Суперкупата на страната, а през 2024 г. постига най-големия си успех в първенството – става вицешампион.
През 21-век, благодарение на своите собственици, „Черно море“ е обезпечен във всяко отношение, представя се успешно и не случайно постига най-големите си успехи. На другия полюс е „Спартак“. Клубът е почти постоянно в криза, съпътстван от финансови и всякакви други проблеми. Дори за първи път в своята история представителният отбор изпада в аматьорските футболни групи…
Най-изявените футболни клубове от Варна
(визитки)
„Черно море“ Варна
Основан: 18.02.1945 г. като „ТВ – 45“, след обединение на „Тича“ – създаден 1913 г. и „Владислав“ – създаден 1921 г. Наследник е и на „Спортист“ – създаден 1909 г., който се обединява с „Тича“ през 1914 г. За година на основаването на клуба е приета 1913 г.
„Тича“ е основан на 3.03.1913 г. (ст. ст., н. ст. – 16.03.) като Ученическо туристическо дружество „Галата“. По-късно през 1913 г. приема името „Река Тича“. На 24.05.1914 г. се обединява с дружество „Спортист“ – основано 1909 г. под името „Спорт“ (от 1910 г. – „Спортист“) и започва да практикува футбол. На 21.01.1919 г. приема името „Тича“. През 1923 г. се обединява с „Шипка“, а през 1942 г. се обединява с „Диана“.
Успехи: Шампион – 1938 г., вицешампион – 1935, 1936 г. трето място – 1939 г.
Участия в Държавното първенство: 4 сезона – 1935, 1936, 1942, 1943 г.
Участия в Националната дивизия: 3 сезона – 1937/38-1939/40 г.
Изявени футболисти: Боян Бянов (участник в нац. тим на Олимпиадата в Париж – 1924 г.), Никола Люцканов, Оник Харипян, Велико Петков – Вили и др.
„Владислав“ е основан на 1.05.1921 г. Първоначално, през 1916 г. е създадено Спортно-туристическо дружество „Напред“, което има и футболен отбор. През 1917 г. се преобразува в спортен клуб „Развитие“. През 1919 г. клубът приема името „Гранит“, който през 1920 г. става колективен член на „Тича“. На 1.05.1921 г. членовете на „Гранит“ и някои членове на „Тича“ се отделят и създават Спортен клуб „Владислав“.
Успехи: Шампион – 1925, 1926, 1934 г., вицешампион – 1928, 1930, 1938, 1939 г.
Участия на в Държавното първенство: 8 сезона – 1924-1926, 1928, 1930, 1934, 1937, 1941 г.
Участия на в Националната дивизия: 3 сезона – 1937/38-1939/40 г.
Изявени футболисти: Андрей Иванов – Дядото, Димитър Димитриев, Кирил Денев – Миндела, Стоян Орманджиев – Пашата, Иван Моканов и др.
Имена: „ТВ – 45“ (от 1945 г., след обединение на „Тича“ и „Владислав“),
ТВП (от 1947 г., след обединение с „Приморец“, който не развива футбол),
„Ботев“ (от 1948 г.),
„Ботев при ВМС“ (от 1949 г.),
ВМС (от 1951 г.),
СКНА (от 1956 г.),
„Ботев“ (от 1957 г., след обединение с „Ударник“ – създаден 1951 г.),
„Черно море“ (от 1959 г., след обединение с „Черно море“ (бивш „Локомотив“ – създаден 1936 г. като ЖСК), а през 1969 г. се обединява и с „Академик“ – създаден 1949 г., който развива футбол до 1957 г.).
Успехи: Вицешампион – 2024 г.
трето място – 1953, 2009 г.
Носител на Националната купа – 2015 г. финалист – 2006, 2008 г.
финалист за КСА – 1985, 1988 г.
Носител на Суперкупата – 2015 г.
Участник в европейските клубни турнири: КУЕФА / ЛЕ – 2008/09, 2009/10, 2015/16 г.
ЛК – 2024/25 г.
Интертото: 1982, 2007 г.
Участия в Държавното първенство: 4 сезона – 1945-1948 г.
Участия в „А“ група: 61 сезона – 1948/49, 1952-1955, 1957-1958/59, 1960/61-1975/76, 1977/78-1985/86, 1988/89, 1989/90, 1993/94, 2000/01 –
Изявени футболисти: Илия Апостолов – Оптячката, Недко Недев – Пилето (голмайстор на „А“ група за 1948/49 г. с 11 гола), Димитър Стефанов – Бай Митьо, Георги Димитров – Червения, вратарят Иван Дервентски, Спас Киров, Иван Василев – Катила, вратарят Иван Иванов – Шопа, Стефан Янев, Янко Атанасов, вратарят Симеон Нинов, Стефан Богомилов (162 гола в „А“ група – клубен рекорд), Никола Димитров, Димитър Боснов, Абил Билялов, Здравко Митев, Тодор Великов, Андрей Стоянов, Дамян Георгиев – Чудото, Божил Колев, Кеворк Тахмисян, Пламен Христов, Тодор Йорданов – Вятъра, Янчо Богомилов, Пламен Ганев, Светозар Светозаров – Бебо, Иван Иванов – Бай Иван, Тодор Марев (422 мача в „А“ група, 16 мача в нац. тим – клубни рекорди), Тодор Атанасов – Барона, Милен Бакърджиев, Никола Спасов, Рафи Рафиев, Огнян Радев, Илиян Илиев, Георги Илиев, Александър Александров – Кривия, Михаил Венков, Виктор Попов, Даниел Димов и др.
Изявени треньори: Иван Моканов, Георги Димитров – Червения, Иван Василев – Катила, Спас Киров, Тодор Великов, Божил Колев, Никола Спасов, Илиян Илиев и др.
„Спартак 1918“ Варна
Основан: 28.08.1918 г. като „Български сокол“. През 1916 г. е създаден махленски футболен тим, който от 1917 г. се нарича „Витяз“. На 28.08.1918 г. членовете на „Витяз“ официално учредяват Спортен клуб „Български сокол“.
Имена: „Български сокол“ (от 1918 г.),
„Шипченски сокол“ (от 1924 г., след обединение с „Шипка“ – създаден 1920 г.),
„Спартак“ (от 1945 г., след обединение с „Левски“ – основан 1926 г., след обединението на „Юпитер“ – създаден 1919 г. и „Атлант“ – създаден 1920 г., и с „Радецки“ – основан 1926 г.),
„ЖСК-Спартак“ (от 1969 г., след обединение с „Локомотив“ – създаден 1936 г. като ЖСК),
„Спартак“ (от 1985 г., когато футболът се отделя от другите спортове на дружество „ЖСК-Спартак“ и се обособява Футболен клуб „Спартак“.),
„Спартак 1918“ (от 2010 г., след обединение с „Владислав 2009“).
През 2017 г. „Спартак 1918“ се обединява с алтернативния „Спартак Варна“ – създаден 2015 г., под името „Спартак 1918“.
Успехи: Шампион – 1932 г., вицешампион – 1931, 1933 г., трето място – 1929, 1955, 1983/84 г., полуфиналист в първенството – 1945, 1946, 1948 г.,
финалист за националната купа – 1961, 1982/83 г.,
Участник в европейските клубни турнири: КНК – 1961/62, 1983/84 г. – осминафиналист,
Интертото: 1987, 1989, 1996, 1997, 1998, 1999, 2001 г.
Участия в Държавното първенство: 9 сезона – 1929, 1931-1933, 1944-1948 г.
Участия в „А“ група: 45 сезона – 1950-1952, 1954-1963/64, 1965/66, 1971/72-1973/74, 1975/76-1977/78, 1982/83-1988/89, 1992/93, 1993/94, 1995/96-2004/05, 2006/07-2008/09, 2022/23, 2024/25 –
Изявени футболисти: Жечо Тунчев, Илия Булашев, Александър Коев – Железния, Борис Нейков, Добромир Ташков, Борис Парушев – Борлето, Тома Захариев, Кирил Пандов, Димитър Ненчев – Бакала, вратарят Иван Дервентски, Георги Арнаудов – Алаха (голмайстор на „А“ група за 1958 г. с 9 гола), Илия Кирчев (286 мача в „А“ група – клубен рекорд, бронзов медалист на Олимпиадата в Мелбърн – 1956 г.), вратарят Христо Вълчанов, Бисер Димитров, Благой Янев, вратарят Христофор Панчев, Любен Костов (голмайстор на „А“ група за 1959/60 г. с 12 гола), Иван Филипов, Христо Николов – Чоко, Герасим Калугеров, Димитър Ангелов – Чарли, Алекси Гончаров – Альоша, Божидар Ставрев, Антон Фажев, Кирчо Киряков, вратарят Красимир Зафиров (вратар № 1 на „А“ група за 1983/84 и 1985/86 г.), Енчо Недев, Красимир Венков – Джани, Димитър Енчев, Тодор Попов, Иван Петров, Пламен Михов, Живко Господинов (39 / 6 гола мача в нац. тим – клубен рекорд), Стефан Найденов – Доктора (56 гола в „А“ група – клубен рекорд), Румен Димов, Сашо Борисов, Асен Михайлов, Пламен Казаков, Димитър Трендафилов, Иво Димов, Иво Георгиев (голмайстор на „А“ група за 1995/96 г. с 21 гола), Валентин Станчев, Николай Станчев, Диян Дончев, вратарят Радостин Станев и др.
Изявени треньори: Стефан Калъчев – Муната, Трендафил Станков, Тома Захариев, Иван Филипов, Иван Вуцов, Людмил Горанов, Благой Калфов, Никола Христов, Стефан Грозданов, Димитър Пенев, Радослав Здравков и др.
„Академик” Варна
Основан: 20.02.1949 г. През 1957 г. е разформирован. Възстановен е през 2015 г., а през 2016 г. отново прекратява съществуването си.
Успехи: 10 място в „А“ група – 1953 г.
Участия в „А“ група: 1 сезон – 1953 г.
Участия в „Б“ група: 4 сезона – 1952, 1954-1956 г.
Изявени футболисти: Илия Апостолов – Оптячката, играещ треньор, Анастас Конаков, играещ пом.-треньор, Димитър Димитров – Клечо (и тримата са играли и в ТВП, сега „Черно море“), вратарят Евгени Пашов (преминал в „Черно море“), Михаил Желябов, Димитър Халачев, Кънчо Бенов, Никола Живков (и четиримата са играли и в „Спартак“) и др.
„Диана“ Варна
Основан: 1919 г. като „Червения тим“.
Имена: „Червения тим“ (от 1919 г.),
„Диана“ (от 1921 г.),
„ДС – 28“ (от 1928 г., след обединение със „Славия“ – създаден 1927 г.),
„Ботев“ (от 1930 г.),
„Диана“ (от 1931 г.),
„Варна“ (от 1933 г.),
„Диана“ (от 1939 до 1942 г., когато се обединява с „Тича“ и прекратява съществуването си).
Изявени футболисти: Никола Маринов – Беглю (резервен вратар на нац. тим на Олимпиадата в Париж – 1924 г.), Панайот Желязков (играл и в „Тича“, „ТВ – 45“, сега „Черно море“) и др.
„Шипка“ Варна
Основан: 1920 г. През 1921 г. става клон на „Тича“, но по-късно се отделя като самостоятелен. През 1923 г. се обединява с „Тича“, но същата година се отделя и се възстановява. През 1924 г. се обединява с „Български сокол“, под името „Шипченски сокол“ и прекратява съществуването си.
Изявени футболисти: Щерю Савов – Папагала (преминал в „Шипченски сокол“, а по-късно и в „Тича“) и др.
„Левски“ Варна
Основан: 24.10.1926 г., след обединяване на „Юпитер“ – създаден 1919 г. и „Атлант“ – създаден 1920 г. През 1945 г. се обединява с „Шипченски сокол“ и „Радецки“, под името „Спартак“ и прекратява съществуването си.
Изявени футболисти: Спиридон Рухов, Кирил Момиров (преминали в „Спартак“), Левон Сетрак (играл още и в „Локомотив“ и „Спартак“) и др.
„Радецки“ Варна
Основан: 6 май 1926 г. През 1945 г. се обединява с „Шипченски сокол“ и „Левски“, под името „Спартак“ и прекратява съществуването си.
Изявени футболисти: Стоян Орманджиев – Пашата, Георги Христов – Шилото, Йордан Кирчев – Дучката, Георги Георгиев – Мъката, Младен Джуров (всички преминали във „Владислав“), Иван Неофитов (преминал в „Тича“), Борис Парушев – Борлето, Михаил Карпусчиев – Мишелито, Васил Инджев, Ради Радев, Тодор Филипов, вратарят Конда Кондов (всички преминали в „Спартак“) и др.
„Победа“ Варна
Основан: 1930 г. През 1945 г., се обединява с ЖСК – създаден 1936 г. и „Черноморец“ – създаден 1941 г., под името „Свобода“ и прекратява съществуването си.
Успехи: полуфиналист за националната купа – 1939, 1940 г.
Участия в Държавното първенство: 1 сезон – 1942 г.
Изявени футболисти: Цанко Тепавичаров (полуфиналист – 1939, 1940 г., играл и в „Динамо“) и др.
„Динамо“ Варна
Основан: 1932 г. като „Приморец“.
Имена: „Приморец“ (от 1932 г.),
„Тихина“ (от 1934 г., след обединение със „Стефан Минев“ – създаден 1922 г. под името „Спортни другари“, което носи до 1933 г.),
„Аспарух“ (от 1935 до 1938 г., когато прекратява съществуването си и от 1945 г., когато е възстановен),
„Септември“ (от 1946 г., след обединение с „Първи май“),
„Текстил“ (от 1948 г., след обединение с „Христо Ботев“),
„Динамо“ (от 1949 г.),
„Първи май“ (от 1957 до 1969 г., когато прекратява съществуването си).
Участия в „Б“ група: 5 сезона – 1950, 1951, 1954-1956 г.
Изявени футболисти: Георги Арнаудов – Алаха, братята Никола Димитров – Колчо и Бисер Димитров (и тримата са играли и в „Спартак“) и др.
„Локомотив“ Варна
Основан: 1936 г. като Железничарски спортен клуб (ЖСК).
Имена: ЖСК (от 1936 г.),
„Свобода“ (от 1945 г., след обединение с „Победа“ – създаден 1930 г. и „Черноморец“ – създаден 1941 г.),
„Локомотив“ (по-късно през 1945 г., след като се отделя от „Свобода“),
„Енергия“ (за кратко през 1949 г., след обединение с „Торпедо“ – създаден 1948 г.),
„Торпедо“ (от 1949 г.),
„Локомотив“ (от 1951 г., след като се отделя от „Торпедо“),
„Корабостроител“ (за кратко през 1957 г.),
„Черно море“ (от 1957 г., след обединение с „Торпедо“, „Миньор“ – създаден 1952 г. и „Урожай“ – създаден 1952 г. до 1959 г., когато се обединява с „Ботев“, под името „Черно море“ и прекратява съществуването си),
„Локомотив“ (от 1964 г., когато е възстановен, след обединение със „Септември“ – създаден 1952 г. до 1969 г., когато се обединява със „Спартак“, под името „ЖСК-Спартак“ и прекратява съществуването си).
Участия в „Б“ група: 7 сезона – 1953, 1954, 1956-1958/59 и 1968/69 г.
Изявени футболисти: Никола Николов – Котленеца (един от добрите вратари на Варна след войната), Христо Дяков – Хиндо (преминал в „Черно море“), Благой Янев, вратарят Христо Вълчанов, Христо Нанов, Иван Киров – Шопчето, Христо Николов – Чоко, Алекси Гончаров и Хугас Месропов (и седемте преминали в „Спартак“), Тодор Тодоров – Джембо (преминал в „Черно море“), Стефан Янев (преминал първо в „Спартак“, после в „Черно море“), Анастас Конаков (играл и в „Черно море“) и др.
Изявени треньори: Христо Антонов – Чопито, Стефан Калъчев – Муната, Стефан Семов, Борис Парушев – Борлето.
„Ударник“ Варна
Основан: 1951 г. През 1957 г. се обединява със СКНА Варна, под името „Ботев“ и прекратява съществуването си.
Участия в „Б“ група: 2 сезона – 1955 и 1956 г.
Изявени футболисти: Георги Радев – Калфата (играл и в „Тича“, „ТВ – 45“, сега „Черно море“), Шабан Алиев, Тодор Трайков (и двамата преминали в „Спартак“), Христо Колев и др.
„Червено знаме“ Варна
Основан: 1949 г. През 1957 г. се обединява със „Септември“ и прекратява съществуването си.
Изявени футболисти: Любен Костов (преминал първо в „Черно море“, а по-късно и в „Спартак“), Младен Джуров (играл и в „Радецки, „Владислав“ и „ТВ – 45“, сега „Черно море“) и др.
„Септември“ Варна
Основан: 1952 г. През 1964 г. се обединява с „Локомотив“ и прекратява съществуването си.
Изявени футболисти: Герасим Калугеров, Иван Божидаров (и двамата преминали в „Спартак“), Панайот Алексиев и др.
„Корабостроител“ Варна
Основан: 1959 г. През 1983 г. е разформирован.
Участия в „Б“ група: 1 сезон – 1964/65 г.
Изявени футболисти: Андрей Стоянов, Любомир Савов (и двамата са играли и в „Черно море“), Аргир Страков (играл и в „Черно море“, и в „Спартак“), вратарят Христофор Панчев, Красимир Венков, Васил Илиев, Тодор Попов (и четиримата са играли и в „Спартак“) и др.
Изявени треньори: Анастас Конаков (почти през цялото време на съществуването на клуба) и Илия Апостолов – Оптячката (за кратко).
„Феър плей“ Варна
Основан: 1992 г. Създаден като първата частна футболна школа в България.
Имена: „Феър плей 9“ (от 1992 г.),
„Феър плей“ (от 1996 г., когато сформира представителен мъжки отбор),
„Феър плей – Порт“ (от 1998 г. след обединение с „Порт 93“),
„Феър плей“ (от 1999 г.),
„Феър плей – Вихър – Владислав“ (от 2003 г., след обединение с „Вихър – Владислав“ до 2004 г., когато прекратява съществуването си).
Успехи: Носител на Купата на Аматьорската футболна лига – 1999/00 г.
Участия в „Б“ група: 1 сезон – 2003/04 г. (не завършва).
Изявени футболисти: Тодор Радомиров, Иван Найденов, Живко Бояджиев, Венцислав Маринов, вратарят Христо Николов – Бучи, Иван Караджов (и шестимата са играли и в „Спартак“), Цветан Миланов и др.
Треньор: Иван Петров (създател на „Феър плей“ и треньор през цялото време на съществуването на клуба).
„Фратрия“ Варна
Основан: 16 април 2021 г. от Виктор Бакуревич.
Успехи: Носител на Купата на Аматьорската футболна лига – 2023/24 г.
Участия във Втора лига: 1 сезон – 2024/25 г.
Изявени футболисти: Мартин Костадинов (играл и в „Черно море“), Янчо Андреев (играл преди това първо в „Черно море“, а по-късно и в „Спартак“), вратарят Георги Китанов (играл и в „Черно море“) и др.
Треньори: Ивайло Станчев, Александър Бабич, Емануел Луканов.
